Ефрат

Река Ефрат, една от най-дългите реки в Югозападна Азия, се простира на 1678 мили (2700 километра) през Турция, Сирия и Ирак. Тя е част от Месопотамския регион, известен в историята като „люлката на цивилизацията“, и е от жизненоважно значение за екологията и селското стопанство в района. Реката поддържа разнообразни екосистеми, включително значителното блато Хамар, което е най-голямата влажна зона в долната част на Ефрат. Реката и нейните местообитания обаче са изложени на сериозни заплахи от строителството на язовири и напоителни проекти, чиято цел е да отклоняват вода за различни цели. Тези инженерни усилия значително са намалили водния поток, нанесли са вреда на местното биоразнообразие и са довели до екологични бедствия, включително загубата на историческата зона на блатото Хамар. Освен това климатичните промени създават допълнителни рискове, като променени модели на валежите и повишаване на нивото на морето, което може да влоши недостига на вода и да повлияе на регионалната стабилност. Предприемат се усилия за опазване, за да се възстановят блатистите земи и да се подкрепи екосистемата, но предизвикателствата остават критични за бъдещата устойчивост на река Ефрат и околните биоми.