Айвалък
Айвалък е красив град, простиращ се върху полуостров и заобиколен от острови, с много заливи, които се вият по крайбрежието му. Оживеният пристанищен град и остров Кунда отсреща пазят ярки следи от гръцката общност, която е процъфтявала тук и е просперирала в търговията със зехтин, докато не е била депортирана при обмена на население през 1923 г. Атмосферните задни улички са пълни с разпадащи се стари гръцки къщи. Дългата пясъчна плаж е само на кратко разстояние с минибус, а различни развлекателни лодки са готови да заведат посетителите на екскурзии за плуване и гмуркане.
Айвалък притежава едни от най-красивите сгради в гръцки стил от 19 век в Турция, а неотдавнашната реставрация започна да поправя десетилетия на пренебрегване. За разлика от типичните османски къщи (високи, тесни и построени от дърво, с изпъкнали еркерни прозорци), гръцките сгради са каменни, с класически триъгълни фронтони над квадратна кутия. Най-добрият начин да разгледате града е да обърнете гръб на Егейско море и да се разходите по малките странични улички, които водят към хълма в сърцето на стария жилищен квартал (опитайте Talatpaşa Caddesi или Gümrük Caddesi). Историческите църкви на града са имали различна съдба.
Църквата „Таксиархис“ наскоро беше превърната в музей, но другите по-късно бяха преустроени в джамии. Църквата „Св. Йоан“ сега е „Саатли Ками“ (Джамията с часовника), като в нея са останали малко следи от миналото й като църква. Църквата „Св. Георги“ сега е „Чинарли Ками“ (Джамията с платана). В Турция има много джамии, превърнати от църкви. Все пак тези са сред най-забележителните – изтънченият стил на православните църкви не пасва на семплия минималистичен стил на джамиите, а невпечатляващият минарет, издигнат по-късно в джамията „Чинарли“, заедно с богато украсения иконостас вътре, я правят да изглежда почти абсурдна. Хайретин Паша Камии също е преустроена от църква. Църквата Фанеромени (Аязма Килисеси) има красива каменна зидария, но към момента на написването на тази статия е затворена, докато бившата Ая Триада, която по-късно е служила като склад за тютюн, е в пълна руина.
Маслинови насаждения:
„Маслиновите насаждения“ са част от естествения характер на Айвалък, покриват почти 41,3% от региона и съставляват естествения фон и основен източник на индустриалния пейзаж. Маслиновите насаждения, които покриват почти 13 200 хектара, се състоят от повече от 2 милиона маслинови дървета и са основният компонент на тази природна среда. Маслиновото дърво произхожда от дивата маслина (olea oleaster), която е съществувала като местен вид сред други континентални видове и е била опитомена и превърната в генетично ендемичен вид.
Маслините, характерни за този регион, се отличават с високото си съдържание на масло (съотношение) (приблизително 24 % от маслините имат съдържание на масло). Отличителната органолептична структура и силните химически характеристики на зехтина, произведен от този специфичен вид „маслина“, го правят важен и уникален за производството на „масло“.
В това отношение специфичната химична структура и съставките на тази „маслина“, характерни за този регион, са това, което прави зехтина от Айвалък уникален по характер.
История и развитие:
Според писмени източници, в района на Айвалък е имало селища още от древността. Островите, включително Кунда (Москониси) около Айвалък (Кидония), са били наричани „Хекатоннесос” (островите на Аполон) в древността. Въпреки че писмените източници споменават за селища – Насос, Пордоселини и Халкис – в Кунда, който е най-големият от тези острови, днес са запазени само няколко останки3 (Psarros, 2004, Yorulmaz, 2005: 34-36).
Източниците също така посочват, че в Кунда е имало установена общност от 10-ти век. От друга страна, Айвалък се е развил като селище, в което християни и мюсюлмани са живели заедно от 1580 г. (Psarros, 2004; Bayraktar 1998: 6-17). Бързото развитие на селището започва след 18 век (Terzibaşoğlu, 2001, 54-55; Darkot, 1948, 78).
През 18 и 19 век Айвалък е важно гръцко селище. През 1890 г., под османско владичество, гърците съставляват почти цялото население, достигащо 21 666 души. В резултат на напредъка в производството на маслини и странични продукти Айвалък се превръща в важно търговско пристанище след 1880-те години. Този икономически успех създава безпрецедентна културна идентичност, която намира своето физическо изражение в културните модели и типове сгради, материали и т.н., съставляващи самата градска тъкан през 19-ти век.
Последиците от периода на политическа нестабилност в Османската империя между втората половина на 19 век и началото на Турската война за независимост (1920 г.) се усещат и в Айвалък. В края на този период, през който политическите и демографските структури на региона се променят изцяло, гърците от Айвалък са принудени да емигрират в различни части на гръцката суша, докато турците от Лесбос и Македония (особено от Солун) се преселват в Айвалък, а тези от Крит – в Кунда, в резултат на подписания през 1923 г. Лозански договор (Arı, 1995: 11, 37, 176; Hirschon, 2000: 65).
Докато през 1914 г. по-голямата част от населението (около 33 894 души) в Айвалък е било от гръцки произход, данните от преброяването през 1927 г. (след обмена на население между Турция и Гърция) показват, че населението в Айвалък е намаляло драстично до около 16 837 души (Bayraktar, 1998:34, 70,89 ; Balcı Akova, 2011: 64). Въз основа на тези данни (от 1927 г.), които показват, че Айвалък е загубил приблизително 50 % от населението си, може да се предположи, че част от сградите са били изоставени, а част от съществуващия сграден фонд е излязъл от употреба след обмена на население. Докато новите жители, идващи от Крит, Лесбос (/ˈlɛzbɒs/, US /ˈlɛzboʊs/; гръцки: Λέσβος Lesvos, произноси се [ˈle̞zvo̞s]), понякога наричан Митилини) и Македония (особено Солун) се опитали да съживят селскостопанското производство в Айвалък, земетресението, което настъпило през 1944 г., причинило големи разрушения в селището. Население на Айвалък започна да нараства едва след 50-те години на XX век, когато производството на маслини и свързаните с него промишлени сектори започнаха да се развиват (Balcı Akova, 2011: 64, 66). От този период до 80-те години на миналия век броят на фабриките в града се увеличава, съществуващите работилници се модернизират и превръщат във фабрики, производството на зехтин и сапун се разраства в ръцете на семейни предприятия и в крайна сметка през 60-те години на миналия век зехтинът от Айвалък става известен.
Планът за развитие, изготвен през 1972 г., беше изпълнен в голяма степен в квартал Али Четинкая, но проектите за развитие на островите Кунда и Лале не можаха да бъдат реализирани поради липса на търсене на нови сгради. Решението за преместване на фабриките за зехтин извън града, което беше предложено в този план, започна да се изпълнява през 80-те години. През същия период голяма част от историческото селище в Айвалък и Кунда беше обявена за „Природен и исторически резерват“ от Върховния съвет за недвижими антики и паметници през 1976 г., а временните условия за развитие на района бяха определени през 1978 г.5 Съществуващият план за развитие беше изпълнен с някои промени в районите извън границите на резервата до 1982 г. (Şahin, 1986:28-35). В съответствие със Закона за опазване на културните и природните ценности (Kültür ve Tabiat Varlıklarını Koruma Kanunu) № 2863, 23/07/1983, приет през 1983 г., Айвалък е прехвърлен на новосъздадения Регионален съвет за опазване на културните и природните ценности в Бурса, а през 1989 г. са взети три междинни решения на съвета, отнасящи се до промени в определенията и границите на защитените зони в Айвалък и условията за развитие през преходния период.
Айвалък притежава едни от най-красивите сгради в гръцки стил от 19 век в Турция, а неотдавнашната реставрация започна да поправя десетилетия на пренебрегване. За разлика от типичните османски къщи (високи, тесни и построени от дърво, с изпъкнали еркерни прозорци), гръцките сгради са каменни, с класически триъгълни фронтони над квадратна кутия. Най-добрият начин да разгледате града е да обърнете гръб на Егейско море и да се разходите по малките странични улички, които водят към хълма в сърцето на стария жилищен квартал (опитайте Talatpaşa Caddesi или Gümrük Caddesi). Историческите църкви на града са имали различна съдба.
Църквата „Таксиархис“ наскоро беше превърната в музей, но другите по-късно бяха преустроени в джамии. Църквата „Св. Йоан“ сега е „Саатли Ками“ (Джамията с часовника), като в нея са останали малко следи от миналото й като църква. Църквата „Св. Георги“ сега е „Чинарли Ками“ (Джамията с платана). В Турция има много джамии, превърнати от църкви. Все пак тези са сред най-забележителните – изтънченият стил на православните църкви не пасва на семплия минималистичен стил на джамиите, а невпечатляващият минарет, издигнат по-късно в джамията „Чинарли“, заедно с богато украсения иконостас вътре, я правят да изглежда почти абсурдна. Хайретин Паша Камии също е преустроена от църква. Църквата Фанеромени (Аязма Килисеси) има красива каменна зидария, но към момента на написването на тази статия е затворена, докато бившата Ая Триада, която по-късно е служила като склад за тютюн, е в пълна руина.
Маслинови насаждения:
„Маслиновите насаждения“ са част от естествения характер на Айвалък, покриват почти 41,3% от региона и съставляват естествения фон и основен източник на индустриалния пейзаж. Маслиновите насаждения, които покриват почти 13 200 хектара, се състоят от повече от 2 милиона маслинови дървета и са основният компонент на тази природна среда. Маслиновото дърво произхожда от дивата маслина (olea oleaster), която е съществувала като местен вид сред други континентални видове и е била опитомена и превърната в генетично ендемичен вид.
Маслините, характерни за този регион, се отличават с високото си съдържание на масло (съотношение) (приблизително 24 % от маслините имат съдържание на масло). Отличителната органолептична структура и силните химически характеристики на зехтина, произведен от този специфичен вид „маслина“, го правят важен и уникален за производството на „масло“.
В това отношение специфичната химична структура и съставките на тази „маслина“, характерни за този регион, са това, което прави зехтина от Айвалък уникален по характер.
История и развитие:
Според писмени източници, в района на Айвалък е имало селища още от древността. Островите, включително Кунда (Москониси) около Айвалък (Кидония), са били наричани „Хекатоннесос” (островите на Аполон) в древността. Въпреки че писмените източници споменават за селища – Насос, Пордоселини и Халкис – в Кунда, който е най-големият от тези острови, днес са запазени само няколко останки3 (Psarros, 2004, Yorulmaz, 2005: 34-36).
Източниците също така посочват, че в Кунда е имало установена общност от 10-ти век. От друга страна, Айвалък се е развил като селище, в което християни и мюсюлмани са живели заедно от 1580 г. (Psarros, 2004; Bayraktar 1998: 6-17). Бързото развитие на селището започва след 18 век (Terzibaşoğlu, 2001, 54-55; Darkot, 1948, 78).
През 18 и 19 век Айвалък е важно гръцко селище. През 1890 г., под османско владичество, гърците съставляват почти цялото население, достигащо 21 666 души. В резултат на напредъка в производството на маслини и странични продукти Айвалък се превръща в важно търговско пристанище след 1880-те години. Този икономически успех създава безпрецедентна културна идентичност, която намира своето физическо изражение в културните модели и типове сгради, материали и т.н., съставляващи самата градска тъкан през 19-ти век.
Последиците от периода на политическа нестабилност в Османската империя между втората половина на 19 век и началото на Турската война за независимост (1920 г.) се усещат и в Айвалък. В края на този период, през който политическите и демографските структури на региона се променят изцяло, гърците от Айвалък са принудени да емигрират в различни части на гръцката суша, докато турците от Лесбос и Македония (особено от Солун) се преселват в Айвалък, а тези от Крит – в Кунда, в резултат на подписания през 1923 г. Лозански договор (Arı, 1995: 11, 37, 176; Hirschon, 2000: 65).
Докато през 1914 г. по-голямата част от населението (около 33 894 души) в Айвалък е било от гръцки произход, данните от преброяването през 1927 г. (след обмена на население между Турция и Гърция) показват, че населението в Айвалък е намаляло драстично до около 16 837 души (Bayraktar, 1998:34, 70,89 ; Balcı Akova, 2011: 64). Въз основа на тези данни (от 1927 г.), които показват, че Айвалък е загубил приблизително 50 % от населението си, може да се предположи, че част от сградите са били изоставени, а част от съществуващия сграден фонд е излязъл от употреба след обмена на население. Докато новите жители, идващи от Крит, Лесбос (/ˈlɛzbɒs/, US /ˈlɛzboʊs/; гръцки: Λέσβος Lesvos, произноси се [ˈle̞zvo̞s]), понякога наричан Митилини) и Македония (особено Солун) се опитали да съживят селскостопанското производство в Айвалък, земетресението, което настъпило през 1944 г., причинило големи разрушения в селището. Население на Айвалък започна да нараства едва след 50-те години на XX век, когато производството на маслини и свързаните с него промишлени сектори започнаха да се развиват (Balcı Akova, 2011: 64, 66). От този период до 80-те години на миналия век броят на фабриките в града се увеличава, съществуващите работилници се модернизират и превръщат във фабрики, производството на зехтин и сапун се разраства в ръцете на семейни предприятия и в крайна сметка през 60-те години на миналия век зехтинът от Айвалък става известен.
Планът за развитие, изготвен през 1972 г., беше изпълнен в голяма степен в квартал Али Четинкая, но проектите за развитие на островите Кунда и Лале не можаха да бъдат реализирани поради липса на търсене на нови сгради. Решението за преместване на фабриките за зехтин извън града, което беше предложено в този план, започна да се изпълнява през 80-те години. През същия период голяма част от историческото селище в Айвалък и Кунда беше обявена за „Природен и исторически резерват“ от Върховния съвет за недвижими антики и паметници през 1976 г., а временните условия за развитие на района бяха определени през 1978 г.5 Съществуващият план за развитие беше изпълнен с някои промени в районите извън границите на резервата до 1982 г. (Şahin, 1986:28-35). В съответствие със Закона за опазване на културните и природните ценности (Kültür ve Tabiat Varlıklarını Koruma Kanunu) № 2863, 23/07/1983, приет през 1983 г., Айвалък е прехвърлен на новосъздадения Регионален съвет за опазване на културните и природните ценности в Бурса, а през 1989 г. са взети три междинни решения на съвета, отнасящи се до промени в определенията и границите на защитените зони в Айвалък и условията за развитие през преходния период.
Екскурзии и почивки до Айвалък
